bipar

Бюджетна комисия прие промени в Кодекса за социално осигуряване

Бюджетна комисия прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които въвеждат по-строги изисквания към членовете на управителните и контролните органи на пенсионните фондове, разширяват дефиницията за инвестиции в свързани лица и позволяват на фондовете да участват в първични публични предлагания на ценни книжа.

 

Текстът беше подготвен преди повече от две години, при предишното ръководство на Комисията за финансов надзор (КФН), но неговото гласуване се забави около проверките на активите на пенсионните дружества и смяната на председателя на комисията. Проектът дава по-широки правомощия за контрол на КФН и завишава санкциите при нарушения.

Преди две години парламентът прие промени, с които даде право на гражданите да прехвърлят партидите си от фондовете в НОИ. По-късно, Финансовото министерство допълни текстовете с много спорен елемент, забраняващ наследяването на натрупаните във фондове средства, но после го оттегли.

Социалното министерство, от своя страна, свика работна група едва сега и текстовете за изплащането ще бъдат готови през декември.

Пенсионните фондове настояват всички текстове, които касаят промени в работата им, да бъдат гледани заедно. По време на различните обсъждания и комисии, депутатите обещаваха, че ще гледат промените заедно, а също така, че ще включат в тях и текст за мултифондовете – възможност осигурените да избират по-високо или по-нискорисков фонд в зависимост от възрастта си, за да трупат по-голяма доходност.

Директорът на асоциацията на пенсионноосигурителните дружества- Никола Абаджиев изтъкна, че е притеснителна липсата на фазата на изплащане, а също така, че има текстове, свързани с инвестициите в имоти, които трябва да се доработят. Според него, административната тежест върху дружествата се увеличава, тъй като в текстовете има много параграфи, които препращат към наредби, които трябва да подготви КФН - "Това, от своя страна, дава възможност на КФН за много субективни преценки при контрола върху дружествата", отбеляза Абаджиев. Той допълни, че в проекта глобите и санкциите при нарушения от пенсионните дружества са несъразмерно по-високи в сравнение с останалия небанков сектор – застрахователи и инвестиционни посредници.

Изпълнителният секретар на КНСБ, Ася Гонева, коментира, че не може да каже, че КНСБ безрезервно подкрепя проекта, тъй като той дава прекалено много правомощия на КФН и освен това не е разумно през няколко месеца кодексът да бъде редактиран с текстове, за които не е ясно дали няма да принудят дружествата отново да променят начина си на работа.

Заместник-председателят на БСК - Димитър Бранков също отбеляза, че трябва да се коригира парадоксът пенсиите да бъдат едновременно пожизнени и да се наследяват, който съществува в сегашния кодекс и да се дефинира фазата на изплащане, заедно с останалите текстове.

Председателят на КФН, Карина Караиванова, изтъкна, че с пенсионните дружества е постигнат възможният консенсус и че трябва да се защити интересът на осигурените лица и инвестициите в свързани лица да прекъснат: "За мен е разбираема реакцията на работодателските организации, тъй като целта на техните членове-търговски дружества е оптимизация на печалбата. Изненада ме позицията на синдикатите, които вместо да застанат на страната на осигурените лица, защитават работодателите и казват, че не трябва да се бърза. С всеки ден възможността осигурените да получават по-добри пенсии намалява, ако фондовете имат инвестиции в свързани лица", отбеляза Караиванова и обяви, че ще направи нужното, за да запознае синдикалните членове с позицията на техните представители.

От КНСБ отвърнаха, че едва ли КФН е по-загрижена за осигурените от синдиката. От пенсионните фондове припомниха, че около прегледа на активите в сектора е ясно, че състоянието на сектора е много добро. Караиванова контрира, че проблеми няма спрямо текущото законодателство и проверяващите са потвърдили, че има инвестиции на фондовете в свързани лица и законодателството не обхваща всички случаи.

Източник: в. "Капитал"