bipar

Критично малък брой домакинства се застраховат срещу бедствия

Ивета Кунова, председател на Българската асоциация на застрахователните брокери, пред "Капитал Daily"

Критично малък процент домакинства застраховат домовете си срещу бедствия и аварии, а системата, по която досега държавата помагаше да възстановят макар и частично щетите, беше променена през март и сега рискът е огромен брой хора да останат на улицата след природни катаклизми. По данни на Българската асоциация на застрахователните брокери, които са основни дистрибутори на застрахователни продукти, едва 8-9% от жилищата в България имат някакво покритие на риска от щети, и то защото това се изисква изрично от банките при отпускането на ипотечни кредити. Процентът на застраховано имущество не се е повишил дори и след унищожителните бедствия като наводненията в Южна България от 2012 година или пък силното земетресение в Перник от същата година.

Според експертите от пазара причината не е толкова във високата цена на полиците, колкото в нагласите сред населението, че държавата ще помогне във възстановяването на щетите от бедствия, което наистина е практика от социализма досега.

С последните изменения в Закона за защита при бедствия и аварии тези очаквания окончателно могат да бъдат попарени, и то още при следващия природен катаклизъм. През януари в Народното събрание беше внесен проект за изменение на нормативната уредба за превенция и действие при извънредни ситуации и до момента той вече е приет на първо четене в зала. Сред мотивите за усъвършенстване на закона е необходимостта от разпределяне на отговорностите между институциите при бедствия и аварии, регламентирането на превантивна дейност за защита на населението и стопанството и финансирането на такива дейности, както и разпределяне на рисковете между засегнатите страни, като отсега нататък населението ще трябва да поеме отговорността за собственото си имущество. Според одобрената методика, по която занапред ще се преценява кой има право да получи държавна помощ и кой не, отпадат огромен брой от домакинствата. Остават единствено социално слабите и тези без спестявания.

За да предупредят за зейналата опасност, от Българската асоциация на застрахователните брокери предприеха информационна кампания в сътрудничество с органите на местната власт и институции за противопожарна и аварийна безопасност в София. Най-прекият път, по който инициативата цели да стигне до домакинствата, са децата, затова и фокусът на кампанията са ученици от 4 до 7 клас. В рамките на пет месеца в София ще се организират обучения за реакция при бедствия и аварии, като планът е да бъдат предадени знания и практически опит на близо 500 ученици. За промените в закона и опасностите пред незастрахованите разговаряме с Ивета Кунова, председател на браншовата асоциация.

Според вас като професионална асоциация кои са основните и най-важни промени в Закона за защита при бедствия и аварии? Какъв е очакваният ефект от тези промени?

- Промените, които засягат най-пряко както застрахователния пазар, така и нашите клиенти, са свързани с изплащането на държавна помощ при бедствия и аварии. С промените в закона право на такава помощ ще имат ограничен кръг хора, определени от Агенцията за социално подпомагане. През март бяха приети промени в правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, коиторегламентират условията и реда за предоставяне на възстановителна помощ. Те гласят, че за да получи помощ, едно домакинство трябва да отговаря на ред условия. Месечният доход на член от семейството за последните 12 месеца трябва да е под официалната линия на бедност, която за тази година е 300 лeвa. Също така кандидатите за помощ не трябва да имат спестявания над 500 лв., както и да не са регистрирани като еднолични търговци или съдружници в търговско дружество. Това на практика изважда от списъка стотици хиляди домакинства с малки доходи. Ако домът им пострада при бедствие, те няма да могат да си позволят скъпия ремонт и ще трябва да търсят кредити или помощ по други линии. В резултат положението им ще се влоши още повече. Тук не става въпрос за единични случаи, а за огромен брой домакинства.

През последните години сме свидетели на голям брой природни бедствия и най-тежките щети са именно върху по-бедните домакинства, в малките общини. Тази тенденция ще се влоши още повече и за съжаление ще го видим съвсем скоро, със започването на сезона на наводненията. Това не е черногледство, а реална заплаха, затова БАЗБ инициира кампанията Мисия "Защити своя дом", която цели да разясни промените в закона и да представи на хората възможните начини за защита и превенция на тежките последици.

Какво показва статистиката ви за застрахованите жилища в България - какъв процент от домовете е покрит с някаквазастраховка и кои са най-популярните застраховки?

- Процентът на застрахованите жилища е много малък, едва около 8-9 %. Повечето са застраховки в полза на банки, които са задължителни при покупка на жилище с ипотечен кредит. Има и много "пакетни" полици с лимити по 5 -1 0 хил. лв., които може направо да ги изключим от статистиката. Много по-малък е процентът на хората, които сами идват при нас и се интересуват как да защитят жилището си и каква застраховка да изберат.

Къде е България в сравнение с другите държави от нашия регион?

- В Румъния през 2009 г. е създаден застрахователен пул срещу природни бедствия, в който членуват 12 компании, подкрепян е от румънското правителство и от Световната банка. Една от поставените цели е до 10 години от създаването застрахователното покритие да покрива 60% от жилищата в страната. През 2015 г. около 17% от жилищата са застраховани. Застраховката на дома е задължителна, в зависимост от типа жилище лимитът е 10 или 20 хил. евро, но все още е в процес на въвеждане.

През 2013 г. и в Гърция са обсъждани създаването на пул и промени в закона, задължаващи собствениците на жилища да сключват застраховки, покриващи основни рискове. Предвиждани са доста по-високи лимити, около 100 хил. евро, съответно и по-висока цена. До момента нищо не е прието. Въпреки че е най-сеизмичната зона в Средиземноморието, дори няма задължително покритие за земетресение. Застраховани са под 20% от жилищата и в половината от сключените полици няма клауза земетресение.

В Турция до 2000 г. само 5% от жилищата са били застраховани срещу земетресение. През 2000 г. обаче са въведени законодателна рамка и схема за задължително застраховане и е създаден катастрофичен пул. Въведената схема замества голяма част от задълженията за правителството по Закона за бедствията. В случай на бедствия бюджетните разходи са значително по-малко, а част от риска е пренасочена към чужди презастрахователи. Обхватът все още е малък - малко над 20%, но собствениците, които не поддържат застраховка, нямат право да получат помощ при земетресение, не могат дори да продадат жилището си без валидна полица.

Така че къде сме ние с нашите 8-9% сами можете да прецените.

Коя е основната причина българинът да не застрахова дома си?

- Основните причини са липсата на информация и натрупаните през последните десетилетия предразсъдъци. Ако питате хората, които нямат застраховки, много от тях ще ви кажат, че не могат да си ги позволят. Точно това имам предвид под липса на информация. Масово хората са неинформирани за цените на застраховките, начина им на действие и ползите от тях. Противно на разпространеното мнение имуществените застраховки не са скъпи, те са всъщност доста евтини.Застраховка на панелен апартамент в голям град може да се сключи за 40 - 60 лв. на година. За по-евтино жилище цената може да падне още. Разбира се, при избор на допълнителни покрития, при добавяне на обзавеждане и други цената отива нагоре, но всеки преценява според бюджета си.

Другият проблем е с предразсъдъците и недоверието. Много хора смятат, че дори да имат застраховка, застрахователят винаги ще намери някакъв начин да не им изплати щетите. Страховете от подобни некоректни практики са неоснователни. На съвременния пазар застрахователните компании работят коректно и се грижат за клиентите си, защото конкуренцията е огромна и никой не може да си позволи недоволен клиент.

Единственото, за което трябва да внимават сключващите застраховка, е да използват услугите на лицензирани застрахователни посредници. За съжаление на пазара все още има някои некоректни търговци, които ощетяват клиентите си, и те до някаква степен също спомагат за лошото отношение към застрахователните продукти.

Каква е статистиката ви за щетите върху жилищния фонд и изплатените обезщетения?

- За съжаление актуална такава статистика нямам. Но пък мога да предам само малка част от информацията от сайта на НСИ за броя на възникналите кризисни събития през 2014 г. - 4356. От тях 360 наводнения. Установените щети са изчислени на над 190 млн. лв. В държавния бюджет за 2016 г. са гласувани за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 70 млн. лв.

 

 

Източник: "Капитал Daily"