bipar

Европарламентът обсъжда промени в “Гражданска отговорност”

Европейският  парламент разглежда промени в правилата за сключване  на автомобилната застраховка “Гражданска отговорност” с цел да се засили  закрилата за жертвите на пътни инциденти. Предложението , внесено от Комисията, има за цел да измени Директивата за автомобилното застраховане (2009/103/ЕО) в пет конкретни области: неплатежоспособност на застрахователя; удостоверение за предявени претенции; рискове, произтичащи от управлението на незастраховани МПС; минимални застрахователни суми и приложно поле на Директивата.

Според обобщени данни, представени от ЕП, пътните произшествия са взели живота на над 25 000 души през 2017 г., а около 135 000  души са претърпели тежки наранявания.

В същото време според Асоциацията на европейските органи за регистрация на превозни средства и на водачи управлението на незастраховани МПС, т.е. движението с МПС без задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, става все по-голям проблем на територията на ЕС. Разходите за ЕС са оценени на 870 млн. ЕUR в предявени претенции през 2011 г. за целия ЕС.

Важна промяна се предвижда  и по отношение на лимитите на отговорност. Текстът гласи, че “всяка държава-членка изисква застраховката да бъде задължителна по отношение на следните минимални суми: за телесни увреждания: 6 070 000 ЕUR за произшествие, независимо от броя на пострадалите, или 1 220 000 ЕUR за пострадал; за имуществени вреди — 1 220 000 ЕUR за претенция, независимо от броя на пострадалите. За държавите членки, които не са приели еврото, минималните суми се преизчисляват в тяхната национална валута…”.   На всеки пет години Комисията ще преразглежда тези лимити.

На дискусия ще бъде подложен и текст за защита на увредените лица в случай на неплатежоспособност или при липса на съдействие от страна на застрахователно предприятие. Тук промяната гласи, че “държавите-членки създават или определят орган със задачата да изплаща обезщетение на увредените лица, чието обичайно пребиваване е на тяхната територия”, като оторизираният орган трябва да даде отговор по претенцията в срок от два месеца след датата, на която увреденото лице я е представило. Текстът се отнася само до съответните органи, задължени да изплащат претенция, но не и до лицето или лицата, отговорни за произшествието.

Промените предвиждат на лицата, увредени вследствие на ПТП винаги да се изплаща дължимият размер на обезщетение за претърпени от тях телесни увреждания или имуществени вреди, независимо от това дали застрахователното предприятие на отговорното лице е платежоспособно, или не. Държавите-членки създават или определят орган, който осигурява първоначално изплащане на обезщетение в размер, съответстващ най-малко на минималните лимити на отговорност или на максималните размери на гаранциите, предвидени от държавата-членка, в случай че те са по-високи. Този орган дава мотивиран отговор на увреденото лице за изплащането на обезщетение в срок от три месеца.   

Държавите-членки гарантират, че потребителите имат безплатен достъп до поне един независим инструмент за сравнение, който им позволява да сравняват и да  оценяват общите цени и тарифи между доставчиците на задължителната застраховка. Въпросният инструмент за сравнение: е функционално независим от доставчиците на услуги; оповестява ясно собствениците и операторите на инструмента за сравнение; определя ясни, обективни критерии, на които се основава сравнението; използва ясен и недвусмислен език; предоставя точна и актуална информация и посочва кога е извършена последната актуализация; е отворен за всеки доставчик на задължителното застраховане, който предоставя съответната информация, и включва широк спектър от оферти, обхващащи значителна част от пазара, а когато представената информация не съдържа пълен обзор на пазара, той дава ясна декларация за това преди показването на резултатите. Държавите-членки могат да предвиждат санкции, включително глоби, за операторите на инструменти за сравнение, които подвеждат потребителите или не разкриват ясно техните собственици, както и дали те получават възнаграждение от всеки доставчик на застрахователни услуги.

Предложена е промяна и при съхранението на данни. Ако се установи, че превозно средство има застрахователно покритие, всички данни, свързани с тази проверка  следва да се изтрият. Когато системата за проверка не е в състояние да определи дали дадено превозно средство е застраховано, данните следва да се съхраняват само за максимален срок от 30 дни или до доказване на валидно застрахователно покритие на превозното средство, в зависимост от това кой срок от двата е по-кратък. За превозните средства, за които е установено, че не са обхванати от валидно застрахователно покритие, е разумно да се изисква тези данни да се съхраняват до приключването на всички административни или съдебни процеси и до покриването на превозното средство от валидна застраховка.

Промените уеднаквяват  също  съдържанието и формата на удостоверенията за предявени претенции във всички държави-членки, за да се опрости проверката и установяването на тяхната автентичност.

Държавите-членки трябва да запазят свободата да приемат норми в националното си  законодателство относно системите “бонус/малус”, тъй като те  имат национален характер  без никакъв трансграничен елемент, и следователно, по силата на принципа на субсидиарност, решенията по отношение на тези системи следва да продължат да се вземат от държавите членки.

Държавите-членки гарантират наличието на давностен срок от най-малко четири години, който се прилага спрямо действия, свързани с обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на трансгранични ПТП. Когато приложимият за претенцията национален закон предвижда давностен срок, по-дълъг от четири години, се прилага този по-дълъг давностен срок.