bipar

ЕК: Във финансовия сектор все още има слабости

България остава в групата на страните с най-големи макроикономически дисбаланси

България остава в групата на страните с прекомерни макроикономически баланси, като основната причина са все още непреодолените рискове във финансовия сектор. Страната има подобрение в бюджетната политика – фискалният дефицит продължава да е нисък, а въпреки спада на безработицата остават структурни проблеми на пазара на труда. Това е накратко оценката на Европейската комисия за България в специфичните й препоръки, които стъпват на публикувания през февруари доклад за макроикономическите дисбаланси и отчитат направените реформи.

Въпреки като цяло по-мекия тон обаче негативната новина е, че България остава във все по-малката най-ниска група заедно с Франция, Италия и Кипър. Оценките за Португалия и Хърватска показват положителни резултати и те излизат от списъка на страните с прекомерни дисбаланси, което отменя нуждата от специално наблюдение. На тяхно място може да се окажат Белгия и Холандия, които засега са получили предупреждение от ЕК.

Както и предходната година, препоръките са четири и в същите области. Те не са базирани на Националната програма за реформи за 2017 г. и Конвергентната програма (2017 – 2020 г.), тъй като българските власти не са ги предали на европейските институции в срок.

Проверени, но с пропуски

Най-сериозни са критиките във финансовата сфера. ЕК повтаря предишна своя констатация, че въпреки “стабилността на сектора като цяло бяха потвърдени уязвими области, включително в някои системно важни институции, и тъй като не са предприети последващи мерки, източниците на уязвимост остават”. Комисията подчертава, че въпреки преминалите прегледи от регулаторите БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) в трите основни сектора – банковия, застрахователния и пенсионния сектор, проблемите при оценките на неликвидни финансови инструменти и активи, както и при сделките между свързани лица, все още остават.

Става дума за практиката на някои финансови институции с местна собственост да фризират отчетите си с оценки на активи, които са далеч над пазарните, както и да кредитират и търгуват с акции на дружества, които имат (обикновено не и формални) връзки със собствениците им. Въпреки че тези практики не са тайни за регулаторите, проверките реално не стигнаха до тях и това доведе още през февруари до критики от Брюксел. Затова и сега не е изненада, че докладът продължава с твърдия тон и препоръките: “Надзорните органи могат да предприемат по-консервативен подход в адресирането на проблемите”.

От комисията отчитат свършеното при прегледите, но съветват набелязаните мерки да бъдат изпълнени – нещо, което още не се е случило напълно. ЕК призовава БНБ да довърши и актуализира започналата реформа в управление “Банков надзор”, а КФН също да разработи аналогичен план в сътрудничество с европейските институции. Особено силен е този съвет към КФН в светлината на проблемите при застрахователните и пенсионните дружества.

Европейската комисия засяга финансовия сектор и при традиционното маркиране на проблемите с високото ниво на фирмената задлъжнялост. Според европейските чиновници освен подобряване на процеса по несъстоятелност в България е нужна и специална надзорна политика по отношение на банките с особено високо ниво на лоши кредити. Сама по себе си пък твърде голямата тежест на кредитите на фирмите в средносрочен план може да доведе до спад на инвестициите и по-нисък икономически растеж.

Смекчен тон по няколко линии

Извън финансовия сектор в останалите препоръки тонът на Брюксел е леко смекчен. По отношение на публичните финанси отпадат препоръките за по-бърза фискална консолидация, като остават бележките по линия на повишаване на събираемостта на данъци и справяне със сенчестата икономика и недекларирания труд. Причината позицията да е смекчена, е България успя да няма бюджетен дефицит през 2016 г.

В социалната сфера също липсват нови моменти и се отчита спадът на безработицата. Тук обаче ЕК подчертава, че структурните проблеми се запазват. Дългосрочната безработица в България остава проблем и води до неоползотворяване на работната сила, което се изостря от влошената демография. След приемането на Закона за предучилищното и училищното образование темата остава по-слабо застъпена в препоръките, но осигуряването на качествено образование, особено за ромите, продължава да стои. Запазват се и критичните бележки по здравната реформа.

ЕК за пореден път посочва, че социалните мерки в България се неефективни и на практика не водят до облекчаване на проблемите на най-засегнатите лица. В същото време европейската бюрокрация смята, че механизмът на определяне на минималната заплата не почива на обективни критерии, което “може да влоши правилния баланс между целите за подкрепа на заетостта и конкурентоспособността и защитата на трудовите доходи”. За минималния гарантиран доход е отбелязано, че и като ниво, и като покритие трябва да се подобри. България все още е страната с най-ниска минимална заплата в рамките на ЕС и най-бедната страна членка в рамките на съюза с групи в неравностойно положение като роми, деца, възрастни хора, хора в селските райони.

Макар да не влиза в икономическите доклади, традиционно Брюксел и тук маркира хода на съдебната реформа като бавен, а нивото на корупцията – като високо. Като отделна препоръка са обособени обществените поръчки, където се очаква да се види ефективно изпълнение на приетите законови промени, а внимание се обръща и на процедурите за предварителен анализ на риска и за обжалване.

Препоръките на ЕК за текущата и следващата година:
1) Допълнително подобряване на събираемостта на данъци, спазване на данъчното законодателство, ускоряване на мерките, насочени към свиване на сивата икономика и недекларирания труд.
2) Последващи действия във финансовия сектор, подобряване на банков и небанков надзор, понижение в нивата на корпоративна задлъжнялост.
3) Подобрено таргетиране на активни политики на пазара на труд, повишение в обхвата на здравеопазването и образованието, адресиране на недостига на медицински специалисти, установяване на механизъм за определяне на МРЗ.
4) Осигуряване на ефикасно прилагане на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014 – 2020г.

Отговорът на България

Преди специфичните препоръки на ЕК българското правителство даде отговор на посочените проблеми в своята ежегодна Национална програма за реформи 2017 г., публикувана миналата седмица от Министерство на финансите. По отношение на финансовия сектор последващи мерки тепърва предстоят, макар да не е конкретизиран напълно срокът им на изпълнение и какви точно са те. Успоредно с това, мерки като ограничаването на повторно използване на употребявани бандероли чрез законови промени трябва да ограничат сивата икономика и събираемостта на данъци. На продължително безработни и групи в неравностойно положение на пазара на труд ще помагат ромски и младежки медиатори, но не изглежда да има силни мерки, насочени към решаване на проблема с недостига на кадри. А предстои да бъде възложена обществена поръчка за електронна система на обществените поръчки, като крайната дата на изпълнение засега е 2020г.

 

Източник: capital.bg