bipar

За да има здравно застраховане, трябват ясни правила

Нов модел на финансиране на здравната система поиска Българският лекарски съюз. Според съсловната организация е крайно време в действие да влезе доъпнителнто здравно осигуряване или застраховане. Защо това не се случва, какво е нужно, за да сработи този пазар, в коя държава моделът е най-добър, разказа Светла Несторова, председател на Асоциацията на застрахователите у нас.

Health Power House изследва ефективността на здравните системи в света. Най-известният им метод за оценка е европейският здравен потребителски индекс. Той изследва системите в шест области, като ги анализира по 48 показателя, сред които са превенцията, ефективната употреба на фармацевтична продукти, резултатите от лечение, достъпа до лечение, зачитането правата на пациента и т.н. През последните 6-7 години отличници обикновено са холандците, нашата страна липсва в челните позиции. За съжаление ние се нареждаме в челната тройка на държавите, които лекуват пациенти в болница и в крайната петорка на тези по добри резултати. Тези резултати показват, че моделът на здравеопазване в Холандия явно е добър.

Тази държава има двустълбова задължителна здравноосигурителна система. Първият стълб е за дългсрочна гржа и е ориентиран към всички възрастни, терминално болни, психично болни пациенти. Счита се, че дългосрочните грижи за тези хора са въпрос на социален акт, който трябва да се осигури за всички. Вторият стълб е съставен от основната здравна застраховка. Тя е само частна, покрива общата медицинска помощ, като лечението на децата се покриват от тази на родителите им. Хората, които не се застраховат, се глобяват. В страната е незаконно и застраховател да откаже да застрахова човек. Това е така, защото тази застраховка е толкова масова – обхваща над 90% от хората, че застрахователите могат да си позволят поемането нa този риск чисто математически. В крайна сметка всички холандци са осигурени и имат достъп до здравеопазване, но държавата не се меси в системата.

В повечето европейски страни с добро здравеопазване също има работещ втори стълб на здравно осигуряване или застраховане. В Германия има заместващ модел – пациентите избират дали да се осигуряват в частна или държавна компания, а във Франция имат допълващ, при който доплащането за лечение се осъществява от частните каси.

У нас допълнителният модел не може да сработи. Около 120 млн. лв. на година е частният застрахователен пазар в здравната сфера в България. 42 дружества имат лиценз за тази дейност, а 24 я осъществяват, като пазарът е доминиран от 5-6 компании. Пазарът на застрахователите, които оперират едновременно злополука и заболяване, е по-стабилен – оказва се, че злополуката у нас се оказва по-предвидима, отколкото заболяването.

За да се занимава човек със застраховане или осигуряване, не е нужно да печели много. Французите и холандците печелят по 1% годишно от премиите, които събират и той е достатъчен, защото пазарът е огромен. У нас печалби се отбелязаха през 2011 и 2012 г., защото тогава застрахователите не се занимаваха със заболяване, а само със злополука. След това двете дейности се сляха и графиките досега вървят все надолу.

Застраховането или осигуряването обаче изискват да има няколко неща, иначе математката спира да работи. Едното от тях е предвидимостта – да се каже ясно колко струват събитията. Второто е контролът – да се спазват правилата и да са ясни, иначе не е ясно кой, защо и колко пари събира. Трябва да има и публични данни, за съжаление системата страда от липсата на подобна информация. Никой не може да каже колко пари са нужни на системата, за да се управлява добре, защото нямаме данни. Нужно е да се остойности колко струват медицинските дейности, а в здравната каса дори няма актюери.

В момента в здравеопазването всяка година има около 4 млрд. лв., които плащаме от джоба си, без да броим корупцията. Това се разпределя върху болните хора, които са най-затруднени в този момент. Имаме и един пазар от 120 млн. лв. за здравно застраховане, който не може да работи, защото в него има няколко фундаментални грешки. Първата е, че не знаем какво може да се купи с 8% вноска. Втората е, че не искаме да си признаем, че това, за което няма обществени средства, се купува от хората.

 

Източник: Clinica.bg