Българска Асоциация на Застрахователните Брокери (БАЗБ) е на мнение, че чрез двете съвместни пресконференции на Асоциация на Застрахователните Брокери в България (АЗББ) и Обединени Застрахователни Брокери (ОЗБ) се прави опит за манипулиране на общественото мнение като се обявява, че предвидената такса в Закона за изменение и допълнение на закона за Комисия за финансов надзор за застрахователните брокери ще доведе до фалит на голяма част от малките брокери.
Комисия за финансов надзор е държавния орган, който контролира дейността на застрахователния бранш и е институцията, която защитава правата на потребителите на застрахователни услуги. Една от целите на Закона за изменение и допълнение на закона за Комисия за финансов надзор е да позволи на Комисията да упражнява контролните си функции, които в момента поради липса на финансов ресурс, са сведени до минимум. Засиления контрол от КФН е от полза за както за потребителите, така и за застрахователните брокери, които стриктно спазват нормите.
Твърденията на част от колегите, че таксите са непосилни и ще ги доведат до фалит са манипулативни и целят отлагане или забавяне на приемането на Закона и съответно на засилването на контролните функции на КФН.
В тази връзка, БАЗБ направи изчисления на база на параметрите за дейността на малък брокер, представени от АЗББ и ОЗБ на първата им пресконференция. След справката, направена от БАЗБ става ясно, че при сегашната такса за надзор и при средно заети по 5-7 служители на брокер, работещи в един офис, към настоящия момент 102 брокера не би трябвало да съществуват. Данните изнесени по-долу показват, че почти една трета от брокерите за 2016 година са реализирали приходи, които не могат да покрият разходите им за 2016 година:
Средно годишни разходи на малък застрахователен брокер*
Разходи за наем на помещение: 3 000 лв.
Разходи за персонал – заплати, осигуровки, бонуси и др. (при средно 6 човека) 36 000 лв.
Други разходи – електричество, отопление, консумативи, техника и др. 12 000 лв.
Разходи за служебен автомобил 3 000 лв.
Разходи за поддържане на лиценз 1 500 лв.
Общо разходи: 55 500 лв.
Минимален премиен приход реализиран от малък брокер, който е достатъчен за покриване на годишните му разходи от средно 55 000 лева.** 286 958 лв.
*При формирането на разходите е взета информация за осреднени годишни разходи на брокери със сходен профил, членове на БАЗБ.
*Възнаграждението на брокера от реализирания премиен приход е на база осреднена комисионна от 19,1% за 2016 г.
*Използваните данни са от официалната статистика на КФН за дейността на застрахователните брокери за 2016 г.
Единствения логичен извод е, че тези брокери, които работят и през настоящата година не зависят от таксата за надзор, а от ефективната си работа. В случая може да се влезе в хипотезата, че такива брокери работят укривайки част разходите си т.е. са генератор на сива икономика.
Относно пропорционалността на таксите, Българска Асоциация на Застрахователните Брокери (БАЗБ) има следното юридическо становище:
Таксата за осъществяване на общ финансов надзор, който включва обработката на текуща и периодична информация и извършването на проверки на поднадзорните лица е държавна такса, определена със закон – чл.27, ал.1, т.9 ЗКФН. Съгласно чл.2 ал.1 и 2 от Закона за държавните такси. Последните могат да бъдат пропорционални и прости.
Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата, а простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
С решение № 4 от 04.07.2013г. по к.д. 11/2013г. КС на Република България се е произнесъл, че (1) такса се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите за извършване на услугата и (2) за всяка отделна услуга и дейност следва да се определя заплащането на една такса.
Само когато отделните дейности по предоставянето на една услуга са ясно разграничени една от друга и обособени, е допустимо определянето на няколко отделни такси за всяка една от обособените части.
В практиката си ВАС се е произнасял многократно, че разграничителният критерий за определяне на различни размери на таксите в зависимост от правните субекти не е имущественото състояние на лицата, а разходите по извършване на услугата.
