Въпреки популярното схващане, застраховането е дейност, позната от древноста.
Известени са описания на методи за трансфер на риска от загуба на имущество или печалба, практикувани от китайци и вавилонци през третото и второто хилядолетие Пр.Хр.
През I хил. Пр.Хр. населението на Родос е използвало система за събиране на налози от търговци, които изпращали с кораби стоките си. Събраните суми изплащали на тези, чийто кораби потъвали при буря или били ограбвани от пирати.
Елините и римляните имали гилдии и съобщности, които срещу такса от членовете си, поемали разхода за погребението и грижата за наследниците на покойника.
Основите на съвременното застраховане са положени в началото на 17 век и са продиктувани от рязкото нарастване на търговските плавания на далечни разстояния. Към края на 17 в. Едуарт Лойдс отваря кръчма на Тауър Стрийт в Лондон, която се налага като любимо място на корабособственици, капитани и търговци. Обособяват се групи от бизнесмени, които срещу заплащане на определено възнаграждение, поемат за своя сметка риска от загуба на товара и кораба. В последствие тези бизнесмени формират застрахователни или презастрахователни компании, а свързващото звено между тях и търговците, стават застрахователните брокери.
История на застраховането в България
За начало на застрахователното дело в България се счита създаването на българския клон на румънското застрахователно дружество “Дачия” в Русе през 1882 година. В периода между Освобождението и Втората световна война, българското застраховане се утвърждава в България като важен стопански отрасъл.
През 1946 година е създаден Държавния Застрахователен Институт – ДЗИ, обединяващ 30 застрахователни компании. В ДЗИ имат участие както български така и чуждестранни компании. През 1961 година е създадено застрахователното дружество Булстрад. Булстрад има за основна дейност външното застраховане. До появата на първите частни застрахователни компании през 1989 година, ДЗИ има монопол в застраховането в България.
